Ливанският кабинет одобрява проект на закон за връщане на средствата, унищожени с колапса на банките през 2019 г.
БЕЙРУТ (АП) — Кабинетът на Ливан утвърди в петък план на закон за установяване на степента на загубите, понесени от ливанските банки по време на финансовия срив в страната през 2019 година, и дава механизъм за връщане на средствата на вложителите, които бяха унищожени по това време.
Финансовият колапс, който унищожи милиарди спестявания и остави мнозина без достъп до средствата си, беше част от фискална рецесия, последвала десетилетия на корупция, неприятно финансово ръководство и непочтено печалбарство.
Проектът на закон, който към момента би трябвало да бъде утвърден от Народното събрание, с цел да стане закон, означи първата стъпка на държавното управление да се опита да върне средства на обособени инвеститори, чиито банкови сметки са били замразени.
Тринадесет министри гласоподаваха в поддръжка и девет срещу проектозакона, наименуван „ закон за финансовите празнини “. По време на съвещанието на кабинета седящ митинг пред държавната централа изиска дейности и изрази песимизъм във връзка с законодателството.
Остана неразбираемо по кое време Народното събрание на Ливан може да прегледа плана. Преминаването му в събранието може да се сблъска със закъснения - модел, следен при доста предходни старания за реформиране на финансовата система.
Има непрекъсната игра за обвинение за това кой в последна сметка е виновен за икономическата рецесия в Ливан и изпаряването на депозитите на хората.
Банките упрекват държавната корупция, до момента в който критиците настояват, че банките са управлявали скица, сходна на Понци, употребявайки нови депозити, с цел да изплатят по-ранни инвеститори, вместо да поддържат съответни запаси. Бившият шеф на централната банка Риад Саламе, който е търсен в интернационален проект по обвинявания в корупция, твърди, че поредно се е противопоставял на сходни практики.
Ливанският министър председател Науаф Салам излезе с изказване след съвещанието на кабинета, обещавайки, че откакто законодателството влезе в действие, по-малките инвеститори – които „ съставляват 85% от вложителите “ – ще получат цялостните си депозити за четири години, до момента в който по-големите инвеститори ще възстановят парите си по-постепенно – първо до $100 000 в брой.
Останалата част от огромните депозити ще бъде конвертирана в търгуеми облигации, обезпечени от приходите и активите на Централната банка, които възлизат на към 50 милиарда $, сподели Салам.
Той отхвърли обвиняванията, че облигациите са „ безполезни “, добавяйки, че огромните инвеститори могат да възстановят част от средствата си всяка година. „ Например, инвеститор с 3 милиона $ може да възвърне към 60 000 $ годишно “, сподели той.
Салам също сподели, че има уговорка в закона, гарантираща отчетност, и отхвърли изказванията, че законът е мярка „ елементарни и не помни “.
Законопроектът ще предложи законодателна рамка за преструктуриране на разрушения финансов бранш на Ливан след години на парализа сред политически групи, банки и централната власт шеф на банка.
Той визира ограничения, които Международният валутен фонд от дълго време търси, в това число ясни правила за връщане на средствата на вложителите, преструктуриране на банковите отговорности и възстановяване на прозрачността.
МВФ по-рано изрази отчаяние от повече от половин десетилетие договаряния с Ливан, които към момента не са довели до утвърден проект за възобновяване, ориентиран към реформиране на стопанската система и възобновяване на доверието на вложителите.
Ливанската валута загуби над 90% от цената си по отношение на $, оставяйки повече от половината население в беднотия
Финансовите проблеми на Ливан бяха усложнени от войната на Израел с ливанската въоръжена формация Хизбула, която завърши с преустановяване на огъня с посредничеството на Съединени американски щати предишния ноември. В отчет на Световната банка се споделя, че прогнозните разноски за реорганизация и възобновяване на Ливан след 14-месечната война са към 11 милиарда $.
Наскоро определеният президент на Ливан Джоузеф Аун и Салам, министър-председателят, дадоха обещание да приложат промени, в това число справяне с дългогодишната икономическа рецесия. Кризата е толкоз тежка, че от години страната разчита значително на стопанска система, основана на пари в брой, с необятно публикувано публично съмнение към банките и ниски равнища на вложения.
